Златният жезъл на България

“Симеон, ако го оприличим на един златен жезъл – символ на българската държавност, а ние го използвахме заедно с другите инструменти на нивата, наред с мотиките и търнокопите, за да копаем заедно и неминуемо той беше окалян затова, защото не е работа на жезъла да копае”. Разбрахте ли нещо? Аз си преведох метафоричния израз на третото четене, но вас няма да ви тормозя с това упражнение. Думите са на царския метафорист Минчо Спасов и с тях обрисува оттeглилия се лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски пред БНТ. Само не става ясно кои са мотиките и търнокопите в движението. И кой точно е окалял Величеството. Минчо Спасов отбеляза, че царят излиза от партийния живот, но никога няма да бъде извън политическия живот на България.

“А сега, когато той застане там, където му е мястото – над прага на къщата, за да краси къщата и да се гордее целият европейски дом, че има такава личност, постепенно калта ще изсъхне и символът му ще заблести, а ние трябва да продължим да работим нивата и да даваме добри плодове за благото на народа”, продължи Спасов.

На мен тези думи по ми приличат на “Хвалебствено слово за житие и страдание на беднаго Симеоно”. Но лошо няма. Метафорите не спират дотук:

“На изминалите избори нашата партия бе жълт автобус, който бе избутан от пожарната кола ГЕРБ в канавката”, завърши бившият депутат.

Защо автобус? Ами защото са се връщали от нивата сигурно, със все мотики, търнокопи и един златен жезъл, стърчащ над всички. Тук, ако бях саркастичен, щях да ви припомня думите на Димитър Туджаров – Шкумбата “Взехме си цар, а той се оказа горски”. Но не съм и затова няма да ви напомням. Сетих се обаче за един виц за един премиер:

Новият министър – председател заявява при среща с народа:

- Ние ще се оправим за 800 дни...

Радост, аплодисменти.

- А ние? - неуверено промърморва глас откъм народа.

Усмихни се, народе, колкото и да се опитват да ни оправят, все с мотики и търнокопи ще си останем. Лошото е, че някой все не си гледа нивата, ами ходи да търси златни жезли и да ни ги носи, че да ги подържим. После се оказва, че трябва и да ги плащаме. А накрая за нас остава само калъфът им.

Мазнотии

Гений е човекът измислил тази реклама. Винаги Веселин Маринов ми е изглеждал малко мазничък, но с този билборд окончателно затвърди това ми мнение. Аз бих го използвал я за реклама на червено вино, я за реклама на антидепресанти, ала за олио никога не бих се сетил. Таргетът му тутакси ще премине на това олио и сутрин, пържейки мекици, или вечер - пържейки яйца, ще си припява "Че истинското мазно е със "Плиска", за маргарини няма да те дам"...
Маркетинговата идея е страхотна и мисля, че трябва да бъде допълнена. Лили Иванова - рекламно лице на Гинко Прим; Буги Барабата - на студио за епилация; Б.Т.Р - на метадонова програма; Миро (без Каризма) - на лубриканти и т.н. Списъкът може да е безкраен.
Остава Веселин Маринов да се маже с олиото преди концерт, като пехливанин, и седналите на първите редове да си носят препечени филии и шарена сол. Защото "осъденото на щастие" олио ще хвърчи из залата, любовно понесено от летящата пот...

България = Египет

Почти всеки ден слушаме различни мнения, твърдения, понякога и факти, за финансовите липси в държавата. За празната държавна хазна и за тези, които са я изпразнили. И все повече се замислям колко приличаме на Египет. Но не на днешния, а на онзи, описан от Болеслав Прус в романа “Фараон”. И там няма пари в хазната, и тук няма. В Египет пустиня ги мори, в България само пустиня ни трябва, че съвсем да ни довърши, днес нашето зло се нарича финансова криза. Къде обаче, са отивали парите на хазната на фараона, описан от Прус – при жреците, респективно – при боговете, при номарсите, древните областни управители, и при финикийците, под формата на лихви. Всички тънат в разкош, фараонът – беден.

А каква е ситуацията у нас. Футболните клубове в България са укрили около 8 млн. лв., обяви пред БТВ директорът на НАП Красимир Стефанов по повод направените данъчни проверки. По думите му отборите са регистрирали още и 4 млн. лв. неправилно приспадната загуба, а играчите се осигуряват на 250 лева, въпреки че вземат в пъти в повече.

“Това е доклад с ревизия на футболните клубове, който съм подготвил и ще внеса в прокуратурата и в Комисията по корупция днес”, заяви Стефанов.

Реалните заплати на футболистите се записват в анексите по договорите.

“Между документите на Футболния съюз намерихме тези анекси, които показаха реалните суми на заплатите. Нито един футболист не декларира реалните си доходи”, констатира директорът на НАП.

И те като едни финикийци бедни, гладни и боси ходят, на по едната милост на президента на клуба живеят. И на малките деца им е ясно, че в “А” група едва ли има футболист, който да взима по 250 лв. на месец, но не в това е въпросът. Къде беше агенцията досега, та не регистрира тези нарушения, защото те едва ли са от вчера и днес, но в нашата мила татковина, далеч от африканската пустиня, живеем на принципа “нов фараон – нови разкрития”. А като се съберат пари и от тези финикийци, извинете – футболисти, ще влезе някоя монета в хазната.

Но ако си мислите, че само те са ощетили бюджета – лъжете се. Почти 60 млн. лв. е гушнал от обществени поръчки обръчът от фирми, с който се свързва бившият социален първожрец Емилия Масларова, установи проучване на "Монитор". Колосалните суми започват да влизат първо в касата на дружеството "Лена", което до неотдавна ръководеше съпругът на соцдепутатката Антон Масларов. По времето, когато социалистката оглавяваше социалното ведомство, фирмата прибира над 8,96 млн. лв. с ДДС от държавата, показа справка в архивите на Агенцията по обществените поръчки. Сред апетитните сделки, повечето от които спечелени без дори да е направено предвиденото в закона обявление, са доставки на стотици тонове гориво на стойност над 1,3 млн. лв. Те били предназначени за социален дом в Стара Загора, за община Мъглиж и за ТЕЦ "Марица-изток 2". Ремонтите в централата отново отиват при съпруга на ексминистърката. Той печели почти 4,7 милиона за преустройство на битова сграда към въглищното стопанство. Любопитство буди сумата от 2,87 млн. лв., която е потънала за ремонта на столовата в почивната база на "Мини Марица-изток" в Раднево. А за старите скандали с бившият жрец на социалното добруване, няма да ви напомням.

Това е положението в България, същото като в “Фараон”-оновия Египет. Само пустиня си нямаме у нас, но то с този жизнен стандарт на камили ще заприличаме скоро: вода на седмица, храна – на 10 дни.

1/4 век от явлението "Маришка"

Да си ни жива и здрава, все така да си те обичаме и помни, че имаме още снимков компромат :)

Made by: Drago Sim

Синдикатите в управлението?

Заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидентът на „Подкрепа“ Димитър Манолов са поканени от новия социален министър Тотю Младенов да му станат заместник-министри. Това потвърдиха двамата пред БНТ и допълниха, че до края на деня трябва да дадат отговор на поканата. Предложението изненада мнозина, а форумите бяха пълни с коментари минути след публикуването на новината в новинарските сайтове. Според някои, постъпката е европейска и показва, че новото управление ще работи с хората, представени в лицата на синдикатите. Не са малко и мненията, че двете организации не се грижат за своите членове, още по-малко за тези извън структурите им и, че всъщност това е акт на обезглавяване на “Подкрепа” и КНСБ. Разбира се, ако двамата приемат.

“Това, което правят заместник председателите на синдикатите е предателство спрямо синдикалните членове. Държавата и синдикатите винаги ще бъдат опоненти. Това го изискват правилата на демокрацията. Този, който се е отдал на идеята на синдикализма не бива да става слуга на държавата”, пише анонимен потребител в Днес.бг.
Според мен това е една от многото неразбории в държавата, заради които все тъпчем на едно място. Да, трябва да са опоненти, когато имат крещящи различия във възгледите, когато те са в ущърб на гражданите и държавността. Но за да живеем в едно по-нормално и развито общество, просто двете страни трябва да си стиснат ръцете, да седната на масата за преговори, а ако се налага и в полза на това общество – и да управляват заедно. Защото иначе се получава онзи омагьосан кръг, от който вече 20 г. не излизаме. Имаме си опозиция, която твърдо заяви, че ще е опонент на правителството. Но това ми звучи по-скоро като самоцел, отколкото като ясна политика за прословутото благо на народа. Или за народните блага, както ви харесва.
А ние продължаваме да се мотаем между Сцила и Харибда и все чакаме някой Одисей да ни поведе и да се измъкнем невредими от другата страна на пролива.

Кошлуков - за едно обърнато общество

Гледам, "Лидер" ми пуснали поредното си култово прессъобщение:

Азис подкрепя Емил Кошлуков

25 юни 2009

Водещият на “Вечерното шоу на Азис” се включи в предизборната кампания на коалиция Лидер и „Новото време”, на която Емил Кошлуков е мажоритарен кандидат и водач на листата в Пловдив град. В столицата вече са факт билбордове с новата мъжка визия на гласовития шоумен. А слоганът е „Аз се променям, а вие? Изберете промяната с Емил!”. Преобразеният Азис излъчва мъжка увереност и сила, а гримът, роклите и женския стайлиннг са вече в миналото. Специално за случая Камен Вълканов засне изкусителна фотосесия, в която кралят на попфолка позира като истински мачо. Азис е вече мъж и му отива.
“Ще гласувам за Емо! Защото ми е приятел и бяхме заедно в Къщата, защото е истински и искрен човек, говори по човешки, не използва трудни и завоалирани думи, които никой не разбира. Много е позитивен, с божествено чувство за хумор и всеотдаен като приятел!”, коментира Васил решението си да подкрепи Кошлуков."

Гледам и не вярвам на ушите си... Наскоро слушах една стара пресконференция на Кошлуков, в която Сашо Диков го пита дали е политическа проститука. Не, че има голяма връзка.
Иначе разбираме, че Азис се променял, с него и Кошлуков. Но в какъв смисъл? Васил заприличвал на мъж и това му отивало. И Кошлуков ли заприличва на мъж и му отива или обратното? Или променливата Кошлуков вече променя и хора? От женоподобни на твърди мачовци? Ужас! От сега "Лидер" се лишиха от гласовете на всички хомосексуални, транссекусални други сексуални групи. Как могат да очакват от комшията Пешо, който от две години носи рокля и грим и пие боза по цял ден, щото вярва, че ще му пораснат гърди, че ще гласува за тях? Ами Пешо откога ни моли да му викаме Пепи и да не му повишаваме тон, защото се разстройва... А сега Кошлуков ще го промени, ще го превърне в мачо(мен) като ... Азис...
Крий се, хомосексуални народе! От скинарите и хомофобите само Кошлукмен е по-страшен. С един поглед - и те обръща. Сексуално имам предвид.

Честит празник, деца на България!

Днес е международният ден на детето. И колкото и да си пея “Къде са ми детските книжки...” и т.н., някакси не мога да и да не се замисля доколко държавата, в която съм роден, някъде тук, под небето от коприна, се грижи за своите деца. Не, не искам да звуча като човек, който мрази родината си, защото ще е лицемерно, но няма как и да обичам до полуда ситуацията, в която живеем, растем и създаваме поколение, евентуално.

Не, няма да коментирам малките детски надбавки, кризата с детски градини в някои градове, детската смърност, трафика на непълнолетни и прочие, и прочие, списъкът е дълъг.
Но няма как да не се замисля над числото 8 000. Това е приблизителният брой на членовете във Фейсбук групата “Да защитим две български деца”. Сигурно сте се досетили, че става въпрос за семейната драма в Асеновград, която ще повлияе на живота на две невръстни същества. Не мисля да коментирам нито правната страна на нещата, в която съм лаик, нито кой е крив и кой – прав в цялата ситуация.
Проблемът за мен се крие в усилията, която български институции хвърлиха да защитят идеята две деца на България, пък макар и наполовина нейни граждани, да бъдат отведени от страната си. Не знам дали съм прав, но в “белите държави” такова нещо едва ли би се случило. Там, най-малкото ще се активизират граждански институции, адвокати, които чакат подобни случаи за да се захванат с тях, малко наподобяващи Ерин Брокович и т.н. Много други държави биха положили всички усилия за да спасят своите деца и да ги задържат в своите граници. Пример за това са полските дипломатически лица, които лично бяха дошли да съблюдават този процес. А българските институции бяха там за да помогнат за неговото осъществяване. Но, ще каже някой, това им е работата. Да, съгласен съм, но защо не се появи някой държавен фактор, който, извън политическия ПиАр, да се опита да помогне и на децата. Аз не видях. Защо органите на реда позволиха на трети лица да участват в това насилствено и брутално дърпане и бутане на двете деца? Ами – защото сме в България. Защото хлапетата, които телевизиите показаха бяха третирани като стока, като продукт, участващ в някаква насилствена подялба и размяна. Но това едва ли учудва много хората, които са работили с ресорните държавни институции. Които, както са ми казвали, говорят за децата като за краставици – в бройка.
А те си имат имена – Николета и Павел са две от тях. Когато знаеш имената им, поне малко заангажираш подсъзнанието си, съм чувал. Колко е вярно – не знам. Но Николета и Павел са две деца, които българската държава, в лицето на своите институции, показва, че не иска. Както същата страна, със същото лице показва, че не търпи болни и недъгави, очевидно и децата не са й приоритет.
Тъжно стана, но какво да се прави, животът никога не е усмивки, скъпи деца, малки и големи. Това е най-трудното нещо, което възрастните осъзнават. Само че, на някои места, усмивките се получават толкова рядко и толкова измъчено.
И все пак – честит празник, деца на България. Пък ако искате – останете си тук, за да се борите точно с тези безумия.